Photo: Alex Schneider
В Барселона се замислих за теб. Станал си рок звездата на инлайн скейтинга, а все още има хора, които не могат да те познаят като те видят. Те знаят, че "jojo" а не "johannes" е организатора на Winterclash и толкова. Странно е. Е аз искам да опозная "Johannes".
В Барселона те видях като съдия на стриит състезанието, както и на това на рампа. Непрекъснато търчеше от евент на евент. Някога, дори и в най-смелите си мечти, когато си бил на 15 представял ли си си какво ще е бъдещето ти?
Когато бях на 15 започнах да пътувам много като част от отбора карачи на рампа. Тогава разбрах, че ролерблейдинга може да ми даде много повече освен карането на кънки. През последните години успех да посетя толкова много невероятни места и ми се случиха толкова много чудесни неща и всичко благодарение на ролерблейдинга. В един момент реших, че искам да участвам повече, не само да карам. Тогава започнах да се занимавам с организация. Сега се опитвам да помагам където мога и разбира се се радвам да пътувам. Това е далаверата. Пътувам до всички събития из Европа и в замяна помагам колкото мога.
Но сега на въпроса ти: Някога, преди години, си мечтаех да имам нещо общо с ролерблеидинга. Но никога не съм си представял, че ще е толкова сериозно, че ще получа толкова много и че ще дам нещо в замяна.
Сигурно си под огромно напрежение. Видях толкова много отлични състезатели в Барселона да правят страхотни трикове и не мога да си представя как определям кой е победителя и кой - не. Как се справяш с напрежението от съдиистването на състезание, на което са събрани най-добрите състезатели от САЩ и Европа?
Всичко зависи от отбора съдии. Ако до теб са хора, които разбират от ролерблейдинг и ако можеш да работиш с тях нещата стават много по-лесни. В Барселона много ми помогнаха Angela от Бразилия и Chucky. Angela се занимава с това от мноооого отдавна и знае какво да прави. Chucky е част от съдииския отбор на Winterclash, а също бешеи съдия на Игрите на LG за известно време и е свикнал с голямото напрежениеи съдиистването на големи състезания.
Естествено накрая винаги има някой, който се оплаква от резултата, но си мисля че при така стеклите се обстоятелства с промяната на системата и проблемите с телевизията се справихме добре.
Най-важната част е да следваш правилата., които са определят преди състезанието. Отсъждай цялото състезание по едни и същи критерии и не се поддавай на това, което казва коментатора, ако например остави някой да кара по-дълго. Ако спазваш тези правила си ОК и коментатора или организатора трябва да поеме отговорност в края на състезанието.
Благодаря на Chucky, че ме научи на това!
Без занчение дали ни харесва или не, инлайн обществото е „мрънкащо“. Каквото и да стане все ще има някой да мрънка...как се справяш?Ще чуеш положителни и отрицателни отговори...как се справяш с негативните коментари?
В повечето случаи негативната критика не е въобще критика. Това е просто завист и омраза некъде във форума. Научих се да игнорирам такива коментари и да не ги приемам лично. Най-често това са примерно двама души, които са си недоволни и така се създава впечатление в цялата тема в съответния сайт, че нещата са били скапани. Ако взимаш тези неща на сериозно не е никак лесно. Ако обаче някой ми напише градивно мнение/е-майл за това какво той/тя не е харесал, то тогава съм щастлив. Това е необходимо за да се получат нещата по-добре следващия път. За съжаление това не се случва толкова често и явно хората предпочитат просто да си пишат глупости в нет-а.
Photo: Alex Schneider
Не много хора знаят това, но някога отдавна си карал на рампа. Какво се случи с този човек? Отказал ли се е да бъде скейтър на рампа? Или тайничко караш отвреме на време?
Когато започнах да карам това беше най-популярното нящо в моя град. Асичките ми приятели караха и на мен адски много ми харесваше. Имахме местен “show team” и правехме шоута из цяла Германия, а също участвахме и на доста състезания.
Никога не съм бил много добър във flatspin-овете и други подобни, но найстина ми харесваше просто да си карам насам-натам и да правя големи еър-и. Всеки път когато имам възможност да покаам на рампа го правя, защотовсе още е забавно. Тъй че този човек все още съществува. Просто обичам да карам на всякакви места, затова не съм само скейтър на рампа.
Защо инлайн стреет обществото се отнася така към скейтърите на рампа? Гледах състезанието в Барселона и много хора правят трикове за рампа в парка, а на много хора това явно не им прави впечатление и сякаш изглеждаше, че скейтърите на рампа са винаги на второ място.
ОК, това е труден въпрос. Ще бъда честен.
Според мен не трябва да става дума за трикове за рампа или стрийт. Ролерблейдинга си е ролерблейдинг. Няма значение дали е в парк, стрийт или рампа. Но някакси скейтърите на рампа се отделиха от ролерблейдинга. Как? Те не се развиват въобще. Да, те развиват свойте трикове. Да, те са невероятни. Но карането на рампа се фокусира врху гиманастически трикове в момента. Колко спин-а може да се направят във flatspin и тн. Ролерблейдинга не би трябвало да изглежда така. Ролерблейдинга трябва да е смесица от всякакви трикове,плавност И стил.
Съжалявам че ще го кажа, но повечето скейтъри на рампа изглеждат сякаш са от 1997г. Не казвам че всички трябва да изглеждат еднакво и да са жертви на модата, но ако вие, вашите дрехи, протекция и стил на каране изглеждат същите както отпреди години, то публиката няма да може да види развитието в спорта. Дори и триковете да са още по-луди, то стила и захождането към триковете изглежда комично. Повечето скейтъри на рампа дори не използват парапета, а правят само спинове. Те научават най-лудите трикове преди да се научат да карат. Затова изглежда така. Но това е проблем на съвременния ролерблейдинг като цяло.
Вземи например Sven Boekhorst или Tinu Kunz (R.I.P.). Те комбинират(комбинираха) чудесни линии, добри трикове, стил и всичко друго и в края се получава чудесен продукт, който кара ролерблейдинга да изглежда добре!
Знам че най-вероятно не си съгласен, но това е моето мнение. Не го приемай лично, но моляте сравни скейтърите отпреди години с някои от днешните и най-вероятно ще разбереш какво имам впредвид.
Марко:
Съгласен съм за това как е оценявано карането на рампа. Състезанията на LG (за мен) създадоха система, която не позволява индивидуалност, спонтанност и да се забавляваме. Трябва да се запомни, че момчетата имат два ръна и едно падане почи сигурно означава провал. Нивото на карането на рампа стана толкова високо, че дори една грешка може да им коства мястото на финалите. Вземете например Marc Englehart – той е един от най-талантливите състезатели, но има ужасен късмет на състезания, но въпреки това никой не може да отрече, че той трябваше да се е класирал на по-предно мястов много състезания.
Грайндинга стана второстепенен и много състезания все още се съдиистват по този начин. В състезания на рампа се изисква да направиш няколко малки грайнда само за да покажеш, че го можеш. Например един добър mac7 или flat 9 е много по-труден трик за повечето скейтъри на рампа отколкото fullcab topsoul например. Проблема е, че си губиш „въздушното време“ ако започнеш да правиш грайндове и загубиш инерцията. Предполагам че найстина трябва да променим малко карането на рампа и да го приближим малко към стила на стрийт скейтърите. Затова провеждаме така нашите състезания, не избираме победителите само от два рън-а – зависи от цялостното представяне и тъй като няма телевизия, пред която да отговаряме, можем да преоведем състезанието и няколко часа ако трябва.
Относно дрехите и протекцията – паданията от 6м могат да са доста гадни за коленете и нямаме особен избор освен да носим протекция. А дрехите? Мммм ние сме прекалено готини за да следваме уличната мода ;)
Знам че ти е трудно с всичките състезания, които организираш и на които си съдия и работиш за доброто на всички. Някога искало ли ти се е да можеш просто да си караш и да зарежеш цялата тая работа с организацията и съдииството?
Понякога се уморявам от всичко това. Иска ми с еда мога да се наслядя на евента като зрител. Но тогава просто отивам на някой по-малък евент и просто карам/гледам без да трябва да правя нищо. Но през по-голяма част от времето обичам да съ зает и да помагам. Все още има време да се мотам с приятели покрай съдиистването на състезание или организирането на някое такова.
В Montpellier на FISE можех дори да се състезавам, защото единственото, което правих е да подготвям ъпдейта на живо за Be-Mag заедно с Alex Schneider.
Все още ли се забавляваш по състезания? Всмисъл имаш толкова много работа, че възможно ли ти е да се забавляваш? Иска ли му се на "jojo" от едно време да излезе да покара вместо да е съдия?
Разбира се, все още се забавлявам. Да съм съдия, коментатор или да правя нещо друго по състезания е забавно за мен и има доста време до частта с „работата“. Харесвам партитата след състезания например. Във всеки град, на всяко състезание може да се очаква неочакваното по всяко време. Това харесвам най-много и откъде ми остават най-ярки спомени.
А и не всеки евент е еднакъв с предишния. В Ливърпул и Барселона бях ангажиран през целия ден, но обикновено не е толкова натоварено. Определено ми харесват нещата както са сега. Обожавам да пътувам и нямам проблем да давам нещо в замяна!
Преди снимах състезания и знамедно нещо – когато снимаш е трудно да изгледаш състезанието. Някога струва ли ти се, че сякаш изпускаш същността на състезанието докато си съдия? Наслядаваш ли се на състезанията?br>
Зависи от състезанята. Понякога седиш доста далечко от действието. Виждаш триковете, понякога дори ги записваш, за да ги провериш по-късно, но все пак изпускаш от атмосферата на състезанието. Това е малко тъжно, но е част от работата.
Но например в Ливърпул за Chaz Sand Invitational стояхме по средата на тълпата, точно до триковете. Тъй че не изпснахме нищо и можешме да се забавляваме с всички останали повреме на състезанието. Както казах – зависи от състезанието и ситуацията.
Photo: Alex Schneider
ОК един груб въпрос, но трябва да попитам – някога натискат ли те да гласваш за някой карач по-добре отколкото за друг? Притискат ли те понякога организатори/карачи/спонсори в една или друга посока? Как се справяш с напрежението?
Това за щастие никога не ми се е случвало. Но мисля, че бих могъл да се справя на момента ако се случи.
Остава ли ти време да покараш с приятели и просто да се позабавлявате? Оставаш ли сам някода за да се държиш като идиота, който се крие във всеки инлайн скейтър?
Обикновено има по няколко добри приятели когато съм вкъщи или на път. Това значи че мога да се наслаждавам на карането и партитата с тях. Дори пътуването/евента да е натоварващ винаги има време за яко каране и добро изкарване. Тъй че нямам проблеми с това в момента!
Ти стана по-известен покрай твойте организационни способности, отколкото от карането, въпреки че си много добър скейтър. А от тук накъде? Какви изненади можем да очакваме от теб?
Не се виждам като добър скейтър, но определеноискам да показвам способностите си отвреме на време. Тази година искам да се съсредоточа върху заснемането на някои трикове за следващия филм на VALO, наречен“VALO 4 LIFE”.
Най-накрая искам да свърша нещо по този въпрос. Освен това се опитвам да пътувам и да карам тук-там. Но със сигурност целта тази година е да се забавлявам и да карам на нови спотове в моя град Берлин, заедно с приятели.
Миналогодишният Winterclash сигурно е кошмарът на всеки организатор. Някога идвало ли ти е да кажеш „Отказвам се, хайде да караме на едикойси спот!“?
В момента, в който това се случи и аз чух за пожара бях“ОК, хайде да направим това и това“. Не съм си помислил за отказване и за миг, по скоро как да направя най-доброто при тези обстоятелства. След състезанието имах най-лошия срив в живота ми и не можех да се фокусирам нито над работата, нито над други важни неща от живота за известно време. Изгърмях на 100% и незнаех накъде да продължа. Отне ми около 2 месеца да видя целите си и да се мотивирам да продължа напред.
Последен въпрос, всички се нуждаем от Jojo сега... Не мога да си представя инлайн скейтинга без Winterclashи всичките други неща, които правиш. И обратно към началото...представял ли си си и в най-смелите си мечти, че станеш толкова важен за инлайн обществото?
Не съм сигурен колко всъщност съм важен. Простодавам най-доброто от себе си за да помагам и нещата да се случват. Но определено никога не съм си представял да съм в тази позиция. Но също през последните две години малко се разсеях. Сега е момент да продължа напред и да реализирам нови проекти. Ще видим какво ще стане за вбъдеще!
Респект Jojo!
Благодаря Марко. Много респект и за теб задето движиш спорта напред в твоята страна!!!!
Много благодаря на Jojo за отделеното време за да отговори на въпросите ми и много респект. Аз лично му се възхищавам и го уважавам за работата, която върши в полза на ролерблейдинга...Марко
|
