Мина още една година и състезанието приключи преди да разберем. Интересното тази година беше големият брой карачи от цяла Европа, а също и от други нации, които искаха да карат на състезанието. Никога досега не сме се радвали на такова внимание.
Изглежда всяка година “Българското състезание по инлайн скейтинг на рампа”, известно на повечето от нас като “Състезанието в Монтана”, набира все повече и повече скорост. Защо едно такова скромно съсрезание без награден фонд, провеждано в малко градче в България и практически неинтересно за българската медия е толкова популярно в световната инлайн общност? Трудно е да се даде еднозначен отговор. Много са факторите, които допринасят за уникалността на състезанието. От впечатленията ми от други състезания мисля че това което прави състезанието в Монтана уникално е чувството за “общност”. Всички инлайн карачи са заедно три дни и това създава чудесна атмосфера. Вместо на състезание имаш чувство че си на фестивал. Всички си лафят, ядат заедно, отседнали са в един хотел и разбира се карат; няма разграничаване между аматьори и про-та – всички се уважават.
Най-честия коментар, който чувам след всяка година е "Ще се върна и догодина!"... И много се връщат и на следващата година или съжаляват, че не са успели да дойдат. Знам със сигурност, че те ще кажат на свойте приятели, а приятелите казват на свои приятели. Списъка на състезателите тази година беше впечатляващ, със състезатели от Испания, Русия, Германия, Англия, Франция, Сан Марино и Бразилия.
Тази година имахме късмет с времето. Въпреки че времето беше чудесно цялата седмица преди състезанието, прогнозата за уикенда беше за силни бури. Това ме притесняваше през цялото време и непрекъснато правех планове какво ще правим. Променях формата на състезанието много пъти, сменях рънове, но в крайна сметка нямах идея какво ще правим докато не дойде време за самото състезание.
Седмицата преди състезанието отборите започнаха да пристигат, като първи пристигн отбора от Германия с 5 състезатели. Към тях се присъедини и Cesar Andrade от Бразилия. Всички останаха при мен за ден-два преди да тръгнат към Монтана за да потренират преди състезанието или да пият и купонясват, още незнам кое от двете. Англииският отбор пристигна в Четвъртък и бързо замина за Монтана да тренира. После пристигнаха и останалите състезатели от Сан Марино, Франция, Русия и Испания. Организирането на превоза на всички атлети до Монтана беше малък кошмар и се радвам, че Павел и Свилен ми помагаха при транспортирането им. Без тях щяхме да имаме сериозни проблеми. Цяла седмица те карат напред-назад между София и Монтана и возят състезателите. Последно пристигна Marco De Santi късно в Петък вечер; той пристигна в Монтана в 1 часа сутринта.
До Петък челновете на DISASTER бяха организирали парка. Когато аз и Арни пристигнахме в парка имаше музика, банерите бяха окачени, пейките подредени, охраната намясто и никакъв алкохол в парка! Плоцията беше спряла целия алкохол, което беше чудесно. Както обикновенно започнахме със състезанието за карачи до 16г. Всичко мина добре. Получи се добра битка между Стефан от Монтана и Юли от Оряховица. Юли, който е само на 8г, може да направи дроп от 4м, да се пусне на канала и въпреки впечатляващ, не можа д анаправи рън като Стефан, за когото съдиите прецениха, че е малко по-добър този ден.
След края на състезанието за децата приключи започна тренировката. Всички имаха няколко часа да потренират под светлината на прожекторите. Получи се добра вечерна сесия, която приключи към 10. След това всички се върнаха към хотелите, ресторантите и партито, което започна някъде и завърши на съвсем друго място.
Събота беше великолепен ден – слънчево и приятно, но официалната прогноза от летището беше лоша – силна буря около 6-7 вечерта. След малко дебати решихме да преместим състезанието по-рано през деня. Проведохме квалификациите за “Състезанието за аматьори” и “Откритото състезание” през деня и дори успяхме да вместим и финалите за “Състезанието за аматьори” преди 6ч следобед. Трудно е да се опише с думи нивото на каране и триковете. Нивото на “Състезанието за аматьори” и “Откритото състезание” беше изключително високо. В “Състезанието за аматьори” отново наблюдавахме битка между Стефан Василев и Веско Захариев. Съдиите бяха почти раздвоени при за крайната оценка, но само с няколко точки състезанието спечели Веско, но резултата се обърна в “Откритото състезание”, където Стефан победи Веско.
Както предполагахме в 7ч. бяхме приключили със състезанията и дори успяхме да направим “Състезание за най-висок еър” в което Alex Еastwood победи Marco De Santi, точно преди началото на бурята. Страшна буря с градухка дойде като отникъде и за щастие по това време повечето от нас бяха на път за хотела. Това обаче по никакъв начин не наруши чудесното настроение. Партито започна в пицарията, благодарение на Цезар, който пренареди пицарията, и след това продължи в пиано-бара. Накои хора празнуваха до 6-7 сутринта. Последствията от тази вечер ще окажат сериозно влияние на финалите на “Откритото състезание”.
Разбрахме се да се срещнем в 2ч. следобед за да започнат финалите на “Откритото състезание”. Единственото останало състезание. За съжаление много от състезателите бяха купонясвали много яко и не можаха да се състезават. Трябваше да се вземе решение. Резултатите от квалификациите бяха доста показателни и едва ли имаше вероятност да се изменят на финалите. Да карам състезателите да се състезават би било мъчение и реших да използвам резултатите от квалификацията като финални резултати и вместо състезанието проведохме една сесия и “Състезание за най-добър трик”. Това беше добре за всички тъй като премахна натоварването от самото състезание.
За мое най-голямо учудване всички състезатели се появиха и всички направиха чудесна последна сесия. Имаше церемонии, раздадоха се медали и отново дойде време за купон.
Въпреки че нивото беше толкова високо в това състезание първите трима на “Откритото състезание” са:
1ви Marco De Santi, Бразилия
2ри Cesar Andrade, Бразилия
3ти Rich Parker, Англия
и
Най-добър трик – Леонид Камбуров, състезателят от Русия, спонсориран от Red-Bull
Резултатите от “Състезанието за аматьори”:
1ви Веселин Захариев, България
2ри Стефан Василев, България
3ти Johannes Zenk, Германия
В понеделник наетият за връщането автобус пристигна рано, към 9ч., и аз бях особено изненадан да видя всички състезатели готови навреме. Автобуса пое бавно към София, защото уикенда беше приключил като истинско състезание в Монтана. Пристигнахме на летище софия и казахме “Чао” на заминаващите си състезатели и си обещахме да се видим в Ротердам след 5 дни.
Духът на “Състезанието в Монтана” оцеля отново. Всеки, който е присъствал няма да забрави колко яко беше, карането, усмивките и топлите чувства да си около други инлайн скейтъри на рампа. Състезание организирано от нас за нас. Надяваме се да видим всичките си приятели и догодина.
Последни думи – благодаря на всички, които направиха най-доброто което можаха за да се получи такова успешно състезание: Арни, Хриси, Киро, Павел, Ники, Веско, Боби, Стефан, Антонио, Митко, Емо, Пайо, Дидо, Свилен, Лори(Монтана), Лори(жена ми), а също и отбора на Бояна, които снимаха събитието. Благодаря на всички фенове и всички, които ни подкрепят – вие правите състезанието специално!!!
Марко
Част II… пътуването до Ротердам… очаквайте скоро |
